Не се чуствах добре цяла седмица- невиждах /стана нещо с очите ми/,имах семейни проблеми свързани с малкия син.Сутринта към 7:30  на 12.10.2011.г. бях в поликлиниката по молба на брат Илия да взема напрвление от личния лекар за Окръжна болница-София//имаше съмнение,че неговия баща има рак на простатата//-трябваше да бъде изпратен за опирация .
По стечение на обстоятелствата моя и неговия личен лекар е един и същи човек,като влязох за направлението на дядото реших да попитам,колко срува прегледа за човек без осигоровка //аз съм безработна от две години и знаех че нямам здравни осигоровки//-доктора ме попита къде работя,казах-//никаде//,но все пак ми отвориха зравното досие и др.Симеонов каза:госпожо вие сте без прекаснати здр.осигоровки и можете спокоино да минете на преглед.Няма да описвам какво стана вътре в сърцето и духът ми,дали от вилнение незнам,но кръвноито ми беше 250 на 150,аз не се изплаших.но лекарите-да.Веднага ме качиха във ВО/витрешното/-болница гр. Червен бряг.                                                                                                                                        
Разбрах,че цяла седмица само Божиите служебни ангели са ме пазили да не стане нищо лошо/нищи да не ме повреди/. Благодаря ТИ ГОСПОДИ !  !  !

Брат Илия пое част от разходите за лекарствата и ми остави сресдтва за престоя в болницата,така БОГ се погрижи за мен,аз стоях отстрани и гледах неизчерпаемета Божия милост.

Знаех вътре във сърцео си,че нещо става,бях сигорна ,че трябва да съм там,в моята стая когато се настаних заварих жена която плачеше непрекъснато,отначало се смутих-незнаех какво да правя,хвнах я за двете ръце и с много обич започнах да и говоря за Божията милост,за любовта Господна  и за грешнотони естество.
Тази жена смяташе,че трябва нещо да стори за да заслужи Божията прошка и милост,гледаше стреснато и с любопитсрво-несъм се молила за нея,но тя видимо се успокои и попиваше всяка дума.В стаята жените затайха дъх и слушаха с внимание.
В последствие разбрах,че докторите се съмняват за тумор на дебелото черво и трябва да замине за София за повече изследвания-тази вест така я  смутила и тя изпаднала в паника,нооооооооо нашият Бог никога незакъснява,днес имаше добри вести и за тази жена-амин.

На дригия ден сутринта в стаята доиде  д-р Бойко Батов от Плевен,каза на Виолетка/така се казва тази жена/-консултирах се с колеги и разгледахме отново твоите снимки,нищо няма,всичко е добре- спокойно! ! ! 
Несмеех нищо да кажа,жената падна в стаята на колене и благодари на Бога.......
И аз благодаря Господи,знам.че даром сме получили и даром трябва да даваме....много неща още Бог изварши които несъм записала,но вигаги ще помня ..Амин
                                                         Посвещавам го на Илия  -моя брат в Господа...
Обичам когато си усмихнат,
обичам да чувам младешкият ти глас... 
обичам братската ти грижа ...
по образ си на Бога-скъп и на моето сърце си !
    Не се отклонявай от Божия път,
   защото Той е истина и живот....
През какво ли ще преминем..?
В какви ли битки ще воюваме?
Истината знаем и назад няма да се върнвм-защото живота ни е скрит в Господа !
   Бурите няма да ни повалят....
   ветровете няма да ни обурлят.....
   и водите няма да ни потопят...
   Обичам детската ти вяра,
   и копнежа ти да следваш Господа !
Благодаря на Бога, че изпрати те в труден ден,
благодатя,че викаш към Исус за мен !
     Благодаря ! ! !