Рано сутринта телефонът започна усилено да звъни. Бях сигурен, че не търсят точно мен, но трябваше да стана, за да го вдигна. След това, още сънен, реших да се върна в леглото с желанието си да заспя отново. Но, уви, не се получи.

Изведнъж умът ми се изпълни с хиляди мисли за плановете, които имам за бъдещето си, и доколко те са свързани с Божия план. Обърнах се назад и започнах да премислям грешките, които съм допуснал през последните години от живота си. За един двадесет и пет годишен мъж, който служи на Бог, е важно да се замисли над това, къде е бил, къде е сега и къде иска да бъде.

В следващите моменти започнах да си спомням за разговора снощи с един вярващ мъж, който може да ми бъде дори и баща.

Той беше отчаян. След години наред очакване на съпруга той беше обезнадежден. Сякаш се беше предал. По време на разговора ни аз осъзнах може би грешката, която той беше допуснал. Тази грешка събуди всичките ми размисли, за да напиша това.

Парализа на взаимоотношенията

Пр. 31:10: „Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.“

Много вярващи хора днес мислят толкова фанатично за брака, сякаш това е единствено Божия работа. Обичат да използват фразата, че са поверили всичко в Божите ръце, обаче зад тези думи много често се крие страх от отхвърляне, срам от самите себе си, чувство за малоценност и т.н.

Да предадеш всичко в Божите ръце, означава да уповаваш на Него, че Той ще направи най-доброто за теб, но това не изключва теб като личност. Понякога вярващите допускат наивността и фанатизмът да управляват живота им и забравят, че Бог ни е дал разум.

Изглежда, авторът на Пр. 31 е забравил да предаде всичко в ръцете на Бог и напълно да се довери, че Той има грижа за избора на съпруг или съпруга. Искам само да уточня, че авторът е жена – майката на цар Лемуил. Тези думи не са записани от някой мъж, който е имал щастлив живот с една добродетелна жена. Мисля, че по-скоро са записани от жена, която е осъзнала важността на добродетелта. Една майка, която е загрижена за сина си и неговия избор на царица.

Някои хора буквално са спрели да търсят своята половинка, защото си спомнят за грешките, които са допуснали с неподходящи хора. Тези мисли са парализирали всякакви взаимоотношения, които могат да имат.

Помислете колко егоистично звучи следното: „Аз вярвам, че Бог има план за живота ми и ако трябва, Той ще доведе моята половинка от другия край на Земята, точно в моята църква, ще я запознае точно с мен, тя ще ме обикне и аз също, и заедно ще създадем едно щастливо семейство.”

За този фанатизъм и наивност ви говоря. Защо в желанието си да не сбъркаме отново и да бъдем отново наранени сме ограничили действието на Бог?

Да, разбира се, че Той може да направи всичко това, но дали наистина вижда нещата по този начин? Какъв е нашият дял тогава? Може би единственото, което искаме да направим, е да се съгласим с Бог, ако ни харесва човекът. Някои слагат на себе си друг хомот, като вярват, че могат да живеят с някой, който дори не ги привлича. Въпросът е колко време. Ние не сме само дух, за да имаме само духовни нужди. Но понякога като „духовни“ хора започваме да мислим единствено и само за духа си.

Какво означава човек да търси? Това е да развиваш взаимоотношенията си с възможно повече хора. Това не означава във всеки нов човек, с когото се запознаем, да припознаваме своя бъдещ партньор. Взаимоотношенията развиват личността. Ние като вярващи хора не бива да бъдем ограничавани от миналото си, а да се стремим към това, което Бог има за нас.

Какво лошо в това, човек да се запознава с нови хора? Няма нищо нередно, разбира се, но тогава идва моментът, в който никой не може да скрие маската, която може би носи. Някои хора буквално се страхуват от това, хората да разберат какви са те всъщност. Страхуват се да не бъдат отхвърлени и наранени отново. Но ако този страх контролира живота ни, как си представяме тогава Бог да ни събере с нашата половинка?

Сякаш Бог трябва не само да ни запознае с нея, но и да породи любов, да развие взаимоотношенията ни и да ни предпази от нараняване... Във всичко това виждам само Бог, въпросът е къде сме ние във всичко това, каква е нашата роля. Хората не можем и не трябва да бъдем пасивни, понеже Той не ни е създал такива. Много по-лесно е да открием някого, ако имаме взаимоотношения с повече хора, отколкото ако стоим и го очакваме да дойде точно в нашата църква.

Приятелю, ако твоята половинка не е от твоята църква, какво ще направиш? Ще стоиш и ще чакаш сама тя да дойде при теб и Бог да ви запознае ли? Не бъди неразумен! Развивай познанства и приятелства с повече хора. Защото е много по-лесно да се породи любов в едно истинско приятелство, отколкото от пръв поглед. Не бъди толкова фанатичен, като разчиташ единствено на Бог. Ако Той искаше ние да бъдем бездейни, нямаше да ни направи със свободна воля.

Бъди свободен да развиваш взаимоотношения с повече хора. Не се затваряй в черупката на своята църква.

Като млад човек, който не е женен и осъзнаващ всичко това, съм взел някои решения.

·         Да гледам напред и да търся онова, което има Бог за мен.

·         Да не допускам грешките, които без малко щяха да съсипят живота ми.

·         Да бъда търпелив, но и разумен.

·         Да развивам взаимоотношения и да не се парализирам в своята църква.

Време е за промяна.