-Къде са вашите мебели? Мъдреца отговорил с въпрос.
-А къде са вашите мебели приятелю ?-Амереканеца се изненадал:
-Моите мебели ? Но аз съм турист,и само минавам от тук !!!
-Аз също - отговорил мъдреца........
НИЕ ВСИЧКИ САМО МИНАВАМЕ ПРЕЗ ТОЗИ СВЯТ, И СМЕ СЕ ЗАПЪТИЛИ КАМ ВЕЧНОСТТА,
НО КЪДЕ ЩЕ ЖИВЕЕМ ПРЕЗ ТАЗИ ВЕЧНОСТ, ЗАВИСИ ОТ НАШИЯ ИЗБОР
Една жена имала двама сина. Мъжът й починал докато била още млада и тя сама отгледала двете си деца. И така с труд и грижи синовете й пораснали и се задомили. Направили си големи къщи и се преместили да живеят в тях. Поканили и своята майка да си избере сама при кого от двамата да отиде, но тя предпочеля да остане да живее в старата си къщица- било й мъчно да се раздели с не
Двамата братя често я посещавали и се грижили за нея. Но особено тържествено те отбелязвали рождения й ден. Тогава купували по един голям букет цветя и заедно да вижда ,че се обичат, поддържат и си помагат... Тя ги посрещала с отворени ръце, прегръщала ги едновременно, след това слагала главата си ту на рамото на единия, ту на другия и сълзи от радост и умиление се стичали по набръчканото й старческо лице.
Минали години. Братята се скарали и не си говорели вече. Майката не знаела това а и те умело криели сръднята си. Но дошъл рождения ден. А сега какво да се прави? И двамата купили цветя / както винаги /, но гордостта им пречела да се помирят и да отидат заедно при майка си. Те знаели колко много ще се огорчи старата им майчица като ги види, че идват поотделно, но никога не предполагали, че тя ще изживее случилото се така болезнено.
Пръв влязъл по-големия брат. С широко усмихнато лице и голям букет цветя той тръгнал към старата жена, очаквайки топла майчина прегръдка, но по средата на стаята се спрял изумен от каменното лице на старата жена.
- Къде е брат ти?-чул ясните думи на майка си, които го ударили в лицето като плесница.
Синът навел глава, незнаейки какво да каже. Огромна буца заседнала на гърлото му почти
задушавайки го.Имал чувството, че е на съд-на съд пред собствената си съвест. Мъкъта, която била изписана на лицето на старата жена го измъчвала по-страшно от най-тежкото наказание. Душевната болка, която изпитвал била почти непоносима.
Бавно старата жена се приближила, взела букета от ръцете му и след това го хвърлила на пода.
- Не ми трябват цветята ти. Искам брат ти.
После се обърнала с гръб към сина си оставайки безмълвна. Със смазано от скръб сърце синът излязъл от къщата. Прибрал се у дома, хвърлил се на леглото и заплакал. Не можел да си прости, че е нанесъл такова страдание на собствената си майка.
След известно време отишъл да честити рождения ден на майка си и по-малкия брат. И всичко се повторило, както и при по-големия.
- Къде е брат ти?-чул изпитващите думи и той. После и неговите цветя се разпиляли по пода,
а пред него вече стоял превития гръб на старата жена.
Прибрал се и по-малкия брат в къщата си, строполил се на масата, обхванал с двете си ръце главата и застенал като ранено животно от изгарящата го мъка. ,,Как можах, как можах....” – повтарял като в унес, без да може да овладее сълзите си.
Изведнъж скочил като ожилен и се затичал към къщата на брат си. Не изминал и половината път, когато видял, че и брат му тича към него...Срещнали се по средата между двете къщи, погледнали се и без да говорят като по команда се хвърлили в прегръдките си. Сълзи напирали в очите и на двамата а устните шептяли: ,, Прости ми братко”!
И после така прегърнати отишли при майка си. От радост забравили да купят нови цветя, но думите, които чули били всичко, което искали да чуят сега
- Синове мои, не цветятя са най-важните сега, а
това че сте заедно. Сега вие ми поднесохте
най-красивия букет, който съм получавала някога през живота си. Букетът на прощението, букетът на братската любов. Моля ви поднасяйте ми го винаги, докато съм жива. Само така можете да ме правите радостна и щастлива майка. Искам да се гордея с вас, с вашето единство и любов.
Имам двама прекрасни сина,който не си говорят,дали биха разбрали как ме разкъсват,как се измъчвам,мислех си....ще пораснат...ще ми бъдат опора, останахме преди 20 години сами ,техният баща ни остави,и аз се посветих на тях,но каво стана,...моите мисли и желания не съвпатдат с техните...и се питам ...къде збърках Господи..как да поправя нещата...а отговора беше...../Пусни ги да извърват своя път / ....пускам ги Господи......а сърцето ми плаче.....но знам,че е правилно...винаги ще ви обичам,и ще се моля за вас
- Мамо, аз те очаквах така, както сухата земя очаква дъждовната капка.
Втората възкликнала:
- А, аз мамо тъгувах по теб така, както тъгува всяко цвете за слънчев лъч.
След нея взела думата третата от дъщерите:
- Аз плаках почти всяка вечер неутешимо, че те няма и не си до мен. Точно
така, както плаче малкото пиленце, когато остане без майка си...
- На мен пък мамо, ми беше тъжно, както когато пчеличката няма цвете,
за да си вземе нектар-обадила се и четвъртата.
- Сънувах те всяка нощ мамо-проговорила и петата от дъщерите. – Сунувах те както розата сънува капките роса...
- Аз те очаквах, както вишневата градина очаква славея-изчуруликала и шестата дъщеря.
Седмата не казала нищо. Тя донесла топла вода в един леген, събула обувките на майка си и нежно умила уморените й нозе...
Дали има нужда от коментар... ?
ДА ПРОСТИМ- ИЛИ ДА ЗАДЪРЖИМ ............ | Написана на : 2009-02-05 15:42:45 |
Но любовта знае.
Майката решила да напише писмо.Но къде да го адресира.Дори и полицията незнае къде се намира дъщера й.
Тогава се сетила и направила голям брой снимки на остарялото си и измъчено лице,налепила ги навсяклъде където й видят очите и написала отдолу.
"ВЪРНИ СЕ ВКЪЩИ ! ЧАКАМ ТЕ !
Ще порчетели това скъпата й дъщеря,ще се завърнели,ще можели отново да я прегърне?
В един от баровете свири оркестърът на уличните момчета.Покрай бара минава млада жена,очите й са мътни и безцелно блуждаещи.Внезапно тя рязко спира и вижда на стената на бара сника на старица с надпис.....От гърдите й излиза сърцераздирателен вик..."МАМО"....а след няколко часа ,младата жена си е вече вкъщи.
Пет скъпи думи в който се намира съдържанието на цялото писмо.
Скъпи приятелю,ако си далеч от къщи и някой плаче и те чака, БОГ те вика....ВЪРНИ СЕ ВКЪЩИ ! ТОЗИ КОЙТО ТЕ ОБИЧА ТЕ ЧАКА !
Посвещавам го на моя малък син МОМЧИЛ ,който е далеч от дома и за който плаче сърцето ми ден и нощ,дано да се смили БОГ за тебе сине мой и да те върне у дома..........чакам те..........МАМА
Има големи и бурни вълни,
има и малки , тихи вълни,
морето е огромно,ревът му е силен,
но ти не се плаши,стой на ръба на вълната...
Ako oстанеш без сила,и надолу потъваш,
да не трепери сърцето ти свито,
има ръце,любящи и силни,
те ще те хванат,ще те вдингат нагоре,
да не потънеш,да продължиш да плуваш.
Обгърни се с пояса на вярата,и виж целта,
не я губи и не се отклонявай,
морето е бурно,но ще утихне всяка буря,
когато извикаш ти,защото те наблюдават две
очи,очите на твоя баща.
Извикай силно не се щади ,Исус е жив,
ще те държи на ръба на вълната....
Много плувци ще минават край теб,
някои ще те надминат,някои ще изостанат,
други ще плуват до твоето рамо,
ти не се състезавай,само гледай напред ,
и мисли за целта,когато я стигнеш,
ще получиш награда,за твоята вярност,
Бъди силен и стой там" на ръба на вълната"
защото там е Исус,а в Него е живота,силата
и красотата.
написано след молитва на 25.03.2009г.
Благовеста Маринова-епц.Червен бряг
Наистина,жените имат силата да омайват мъжете! Те устояват на трудности и носят своя товар,но пазят щастието,любовта и радостта.....Те пеят когато им се плаче,и плачат когато са щастливи,усмихват се ,когато искат да крещят,и се смеят когато са притеснени и изнервени. Борят се за това в което вярват!Не приемат " не "за отговор,когато вярват,че има по- добро решение..... Те се лишават, за да може семейството да има достатъчно. ЖЕНИТЕ ОБИЧАТ БЕЗУСЛОВНО! Плачат от радост,когато децата им успяват,и ликуват за успехите на приятел...Когато чуят за раждането на дете...ооооооооооо,преливат от щастие ,защото БОГ отреди на жената да бъде продължител на родове и династии ,да бъде МАЙКА .Жените са силни,и когато си мислим,че не им е останало вече сила,тя изведнъж бликне от самото им сърце,и ако са паднали намират отново сили за битка и продължават.Сърцето на една жена е това ,което кара света да се движи напред! И все пак,ако жената има някакъв недостатък,той се изразява в това: ЧЕ ЗАБРАВЯ КОЛКО Е ЦЕННА ! Нека възлкикнат мъжете към своята полувинка подарена им от БОГА.. " КОЛКО СИ ХУБАВА ЛЮБИМА МОЯ,КОЛКО СИ ХУБАВА,И НЕДОСТИК НЯМА В ТЕБЕ...." от една жена изоставена,която намери сили в БОГА и продължи напред -Благовеста Маринова
Насладете се на кафето си! Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко.Те просто създават най-доброто , от това което ни заобикаля.
1.Живей просто.
2.Обичай щедро.
3.Желай от сърце.
4.Говори мило и приятелски.
Запали свещ и се наслади на кафето си днес...! ! !
БЛАГОВЕСТА МАРИНОВА-ЕПЦ ЧЕРВЕН БРЯГ
НА ДЕНИ
Обичам те знаеш, прекрасна си ти..!
Девойка покорна на свойте бащи .
Да излея радоста си,че си моя дъщеря ,
във свята прегръдка аз искам да те задържа.
Но те оставям,несъм егоист,на Бога си нужна,
Той дал ти е съдба.
Прекрасна девойка,с усмивка лъчи,
за радост дойде в наще съдби,
Бог даде ти сила да обичаш света,
тия що нямат закрила сега.
Благата вест да стигне до тях,
с любов на уста ,да им изявиш Христа.
Гледай напред,да не се усъмниш,
във сърцето си нежно да не скърбиш,
чудни дела Бог ще стори с теб,
бъди му ти вярна във своя завет...!
Красива си днес,бъди и занапред,
в теб Исус ,да вижда целия свет..! ! !
Благовеста Маронова-ЕПЦ гр.Червен бряг 13.09.2009г
Сляпо момче седеше на стъпалата
пред една сграда с шапка до краката си.
То държеше табела с надпис:
“Аз съм сляп. Моля помогнете.”
В шапката имаше само няколко монети.
По улицата вървеше един човек. Той извади няколко монети от джоба си и ги пусна в шапката. След това мъжът взе табелата, завъртя я и написа няколко думи и се отдалечи. Много скоро шапката започна да се пълни с монети. Повече хора започнаха да оставят пари на сляпото момче.
Същият следобед мъжът, който беше сменил табелата се върна, за да види как вървят нещата и до колко е пълна шапката. Момчето го разпозна по стъпките и го попита:
“Нали вие сте човека, който тази сутрин смени моята табела? Какво написахте?”
Мъжът отговорил:
“Аз просто написах истината. Написах това, което и ти беше написал, но по друг начин.” Това, което мъжът беше написал на табелата гласеше:
“ДНЕС Е ПРЕКРАСЕН ДЕН, НО АЗ НЕ МОГА ДА ГО ВИДЯ.”
Мислите ли, че първата и втората табела казват едно и също нещо? Естествено и двете табели казват на хората, че момчето е сляпо. Но първата просто те кара да помогнеш като оставиш пари в шапката. А втората казва на хората, че те могат да се насладят на прекрасния ден, но момчето няма да може, защото е сляпо.
...Понякога е нужно съвсем малко , за да се замислим и оценим ДАРОВЕТЕ, които имаме, но които често приемаме за даденост..
Научи се да БЛАГОДАРИШ
за даровете в живота си!
Спомняй си за тези, които имат по-малко и..
ПОМАГАЙ ..с каквото можеш...
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela